ЗА ДОСТОЙНСТВОТО

цитати

     Всеки човек вярва, че притежава вътрешна ценност или достойнство. Когато достойнството на човека не намира съответно признание у други, той чувства гняв; когато съществуването му не е в съответствие с оценките на другите, той чувства срам; а когато е оценен по достойнство, той чувства гордост. Желанието за признание е извънредно силна част от човешката психика…

Francis Fukuyama.

TRUST. The Social Virtues and the Creation of Prosperity. 1995

             Все по-често поглеждам към снимките на некролозите. Отдавна забелязах, че лицата от снимките днес, вчера и отпреди години; на по-мледите и на по-старите, се различават – по излъчваното достойнство. Силно изразено при по-старите, то често липсва при по-младите. Най-очевидна е разликата при лицата на военните – между командирите, отговорни за живота и посветени на  род и чест и подчинените войници от паметниците на загиналите през войните. Моите спомени от срещите в приятелския кръг на родителите ми и сред най-близките роднини потвърждават, че достойният човек е честен, работлив и професионалист с успехи в дейността си и широка култура. Самочувствието им бе заслужено. Ние, техните деца, продължихме по пътя им. Баща ни ни завеща:

      Човек трябва да бъде почтен!.

А почтеността е основата на достойнството.   

             Какво е достойнство (лат.: virtus; гр.: ἀρετή)? Тълковният речник на езика ни посочва два смисъла:

1. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение, безупречен морал.
2. Положително качество, преимущество, престиж.

В Общата декларация на ЮНЕСКО за човешкия геном и човешките права от 1997г. пише:

А) Всеки човек притежава правото да изисква уважение към своето достойнство и права, независимо от неговите генетични белези;

Б) Достойнството изисква човекът да не се свежда единствено до генетичните си качества, повелява уважение към неговата уникалност и многообразие.

             През последните десетина години имах възможност да посетя няколко страни в Западна Европа и лично да се убедя в уважението, което хората от Франция, Италия, Швейцария, Германия, Полша, Финландия и Великобритания изпитват към почтените и ефективно работещи българи. Но дори веднъж да не кажеш истината, да не изпълниш задълженията си точно, губиш доверието им. Приятелите – българи, които работят на Запад и в Америка, потвърждават това. Те успешно са се включили в западните общества с уменията, трудолюбието и почтеността си и са заслужили уважението на колегите и съседите си. Намерих общ език и теми с професори и директори, юристи и одитори, експерти и работници, случайни събеседници – всички те познаваха условията у нас, но никой не си позволи неуважение към страната и народа ни. Моите български колеги от висши учебни заведения и институти получават внимание от страна на европейските си колеги заради високото ниво на научните си разработки и доклади на международни форуми у нас и в чужбина. Много българи участват днес вероятно във всички комисии и съвети на европейско равнище.     

             Достойнството е старо колкото историята. Мъдрият Лао  Дзъ учи:

Достойният винаги се старае да бъде безпристрастен, да не дава оценки на трудно постижими неща и да не слуша безплодни учения. Достойният прави много, но не се хвали с направеното; има заслуги, но не си признава за тях, защото не желае да разкрие своята мъдрост.

            Достойнството е уважение преди всичко към истината. Дао Де Дзън учи:

     Онзи, който счита само себе си за прав, никога не получава уважение.(24:1)

           Когато в началото на 15 век Джаноцо Манети пише в За достойнството и величието на човека (De dignitate et excellentia hominis) за теологичните и естествени причини за достойнството. А Джовани Пико делла Мирандола в своята Реч за достойнството на човека (Oratio de hominis dignitate) пророкува чрез думите на Бог към Адам:

 Не ти даваме, Адаме, нито определено място, ни собствен образ, нито особени задължения, за да ги имаш по собствено желание, по твоя воля и по твое решение… Направих те нито небесен, нито земен, ни смъртен, нито безсмъртен, защото ти сам, свободен, да се оформиш в образ, който предпочетеш. Ти можеш да се преродиш в низши, неразумни същества, но можеш да се преродиш по свое желание и в божествени висши.

            Ренесансът поставя  жената наравно с мъжа. Тя е вече съвършеното творение на природата – вдъхновение за изкуството и равноправна на мъжа в семейството, обществените дела, производството и търговията. От Ренесанса се въвежда ефективно управление на икономиката, редовна и точна отчетност и се стимулира конкуренцията.

            От Италия Ренесансът се разпространява в цяла Западна Европа.

             Как е у нас? Борис Делчев пише В късни часове:

            Цената на достойнството е бедността…

            Надареният с достойнство е облагодетелстван и при най-тежка участ: където другите капитулират, защото не виждат изход, той тържествува със силата на презрението.

            Не е оптимистично: бедност, тежка участ, презрение…

 Първият ми интерес към човешкото достойнство като явление е от деня, в който прочетох как Пабло Неруда описва драматичното си пътешествие от далечната Чили в Нобеловата си лекция и вълнуващо заключава:

… истината е, че не намирам друг път за писателя от нашите обширни и жестоки страни, ако искаме да разцъфтява простолюдието, ако се стремим милионите хора, които даже не са научили да ни четат, които все още не знаят да четат, нито да пишат, да застанат върху почвата на достойнството, без което не е възможно да бъдем хора в истинския смисъл на думата.

             Оттогава следя и търся написаното в книги и по интернет – събрал съм стотици страници по темата. Всичко е много интересно, и всеки трябва сам да прецени своето отношение и бъдещите си прояви за достойно съществуване. Защото по думите на Протагор:

            Човекът е мяра за всички неща.

 А първото правило във философията Мацушита, характерно за много японски производители, гласи:

Уважението към човешкото достойнство е цел на ръководството. Това е неизменна цел.

Какво е бъдещето? Юрген Хабермас пише в Правото на достойнство:

Ако хората признават взаимно правата си, означава ли това, че и достойнството на различните хора има еднаква тежест? Да, защото хората в това общество започват да ценят не статуса на човека, възникнал в системата на вертикалните връзки, а достойнствата на отделната личност и нейния принос за човешката общност.

             Написах и преписах тези редове за себе си, да не ги забравям.