ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР 1 ЕООД – ЯМБОЛ
МУЗЕЙНА СБИРКА ПО ИСТОРИЯ НА МЕДИЦИНАТА
СТЕФАНА АЛЕКСИЕВА
ПАМЕТНИ ГОДИШНИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ПРЕЗ 2002 ГОДИНА
Преди 125 години
Роден д-р БЪРНИ БОНЧЕВ (1877-1961), изследвал за пръв път в страната зъбния статус на населението като участъков лекар в Болярово през 1904 г.
Преди 120 години
Роден д-р ПЕТКО КУШЕВ (1882 – 1939) – управител на Ямболската болница от 1921 до 1931 г.
Преди 115 години
Роден д-р ИВАН ПОПАТАНАСОВ (1887 – 1975) – основател и ръководител на Санепидстанцията в Ямбол от 1950 до 1954 г.
Преди 110 години
Роден д-р ГЕОРГИ ПОПЩИЛИЯНОВ (1892 – 1980) – лекар на фонд Обществено осигуряване и участъков терапевт.
Преди 105 години
Роден д-р АЛЕКСАНДЪР БАЛСАМОВ (1897)
Роден д-р ДОНЧО ПОМАШКИ (1897 – 1974). От 1946 до 1949 г. е главен лекар на Ямболската болница, а до 1965 г. завежда Хирургичното отделение.
Родена МАРИЯ НИКОЛОВА ИКОНОМОВА (1897 – 1985) – главна медицинска сестра – инспектор при Главна дирекция Народно здраве. Дарителка на Музейната сбирка.
Преди 100 години
Роден д-р ДИМИТЪР НИКОЛОВ СТОЯНОВ (1902 – 1990) – Околийски лекар в Ямбол.
Родена ПЕНКА ГУНЕВА ДИМОВА (1902), медицинска сестра в Стоматологична поликлиника.
Роден д-р ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ (1902 – 1984), завеждащ Рентгеново отделение в Ямбол от 1946 до 1956 г.
Роден д-р ГЕОРГИ ТЕКЕВ (1902 – 1992) – първият завеждащ зъболекарски кабинет в Ямболската болница (1948), до 1965 г. завежда Рентгенов кабинет в Стоматологична поликлиника.
Преди 95 години
Роден д-р НАЙДЕН СТОЯНОВ (1907 – 1985) – основател на Работнически диспансер в Ямбол, лекар в промишлени предприятия, завеждащ селски консултативен кабинет в Ямболската поликлиника.
Роден д-р ГЕОРГИ НЕНОВ (1907 – 1972) – завеждащ Ортопедичното отделение на Ямболската стоматологична поликлиника.
Преди 90 години
Роден ЯНКО НИКОЛОВ (1912 – 1996) – помощник на главния лекар по административно – стопанската част в Ямболската болница.
Роден НИКОЛАЙ ТОТЕВ (1912 – 1991) – главен счетоводител на болницата.
Преди 85 години
Родена ПАУНКА ЯНКОВА (1917 – 25.0.2001) – медицинска сестра във Физиотерапевтично отделение.
Преди 80 години
Родена д-р ЙОВКА ПАСТЪРМАДЖИЕВА (1922 – 1972) – ординатор в Детско отделение и завеждащ Детска ясла № 1 в Ямбол.
Роден д-р ЛЮБОМИР НУРЯН (1922 – 1992) – първият завеждащ Патоанатомично отделение в Ямбол (1953 – 1957) и завеждащ Детски ясли № 2 в Ямбол до 1972 г.
Роден д-р ЯНЧО ЯНЧЕВ (1922 – 1991) – завеждащ отделение Уши, нос, гърло в Ямбол.
Преди 75 години
Роден д-р ХРИСТО ЙОРДАНОВ ЦВЕТКОВ (20.04.1927 – 25.07.2001) завеждащ Хирургическо отделение в Стоматологична поликлиника – Ямбол от 1972 до 1989 г.
Роден д-р ДИМИТЪР НИКОЛОВ СЕМЕНДЕЕВ (9.03.1927 – 23.10.1987), завеждащ Ревмокардиологично отделение от 1977 до 1987 г.
Роден д-р ИВАН ЙОРДАНОВ СТОЙКОВ (21.12.1927 – 22.07.1996) – завеждащ Неврологичен сектор във филиала на Ямболската болница в с. Златаре и по-късно в с. Калчево.
Преди 55 години
Родена д-р ЛИДИЯ БАРЗЕКОВА АСТАХОВА (2.08.1947 – 25.06.1994), завеждаща отделението за бърза и неотложна медицинска помощ в Ямбол до 1994 г.
Преди 100 години
Открита Боляровската санитарна околия, завеждана от лекар и обхващаща 17 села с население 10 000 души.
Преди 90 години
В Ямбол пристигат 5 чуждестранни санитарни мисии на международния Червен кръст (1912)
Преди 75 години
Открита в Ямбол Здравна съвещателна станция за деца и бременни по инициатива на женското благотворително дружество “Милосърдие” с председателка Ваца Бояджиева и лекар д-р Мария Кънчева (27.02.1927).
Открит в Ямбол клон на Съюза за закрила на децата в България (1927).
Преди 65 години
В Ямболската болница е построен павилион за Вътрешно отделение и Сектор за инфекциозно болни (1937)
Преди 60 години
Открит Околийски противотуберкулозен диспансер в Ямбол (1.08.1942).
Преди 50 години
Противотуберкулозният диспансер се премества в сградата на Католическия пансион на ул. Парчевич (1952)
Болницата и поликлиниката в Ямбол се обединяват (21.01.1952)
Прилага се методът Велвовски за профилактично обезболяване на раждането.
В Ямболската болница е разкрито Физиотерапевтично отделение със завеждащ д-р Трендафил Граматиков (1.05.1952).
Разкрит в Ямболската болница Кабинет по медицински надзор над физкултурата със завеждащ д-р Борис Димитров (1.09.1952).
Разкрит Хелминто-чревен кабинет със завеждащ д-р Петър Райков (1952).
Преди 45 години
В Ямбол разкрит Урологичен кабинет със зав. д-р Панайот Хаджиев (1957)
Разкрита Детска ясла в Тополовград (1957).
Основано Социално-производствено предприятие “Тих труд” в Ямбол (1957)
В Ямболската поликлиника е разкрит Селски консултативен кабинет със завеждащ д-р Найден Стоянов (1957).
Преди 40 години
Разкрит Ендокринологичен кабинет в Ямболската болница със завеждащ д-р Кръстьо Шишков (1962)
Окръжна стоматологична поликлиника става самостоятелно заведение с главен лекар д-р Георги Стоянов Георгиев (1962)
В Ямболската болница е разкрит Социално-правен кабинет със завеждащ Стефка Даова (29.08.1962)
Преди 35 години
Разкрит в болницата в Ямбол Кабинет за борците против фашизма и капитализма (1967)
Преди 30 години
Разкрита в Ямбол Детска ясла № 5 (1972)
Завършена новата сграда на Консултативна поликлиника в Ямбол (на стойност 872 849 лв), със зам.-главен лекар д-р Георги Славейков (7.04.1972).
Построена сграда на Акушеро-гинекологичен комплекс в Ямбол (294 369 лв).
Преди 25 години
Разкрито Гастроентерологично отделение в Ямболската болница със завеждащ д-р Венцислав Пастърмаджиев (15.04.1977).
Разкрито Второ вътрешно поликлинично отделение със завеждащ д-р Никола Николов (15.05.1977).
Разкрито Второ детско поликлинично отделение със завеждащ д-р Васил Брънков (1.07.1977).
Разкрита Детска ясла № 8 в Ямбол (7.09.1977).
В Стралджа е построена сграда за филиал на Второ вътрешно гастроентерологично отделение за 50 884 лв.
Построени пералня и стерилизационна в Ямболската болница (за 87 246 лв). Част от сградата се ползва от ТЕЛК.
Преди 20 години
Открит първият в България Диагностичен сектор с кабинети за горна и долна ендоскопия и ехографски изследвания към Гастроентерологично отделение в Ямбол със завеждащ д-р Венцислав Пастърмаджиев (23.10.1982).
Преди 15 години
Реорганизиран детски ясли 4, 6, 9, 10 и 11 в обединени детски заведения. Самостоятелни остават детски ясли 2, 3, 5, 7, 8 и 12.
В Центъра за трансфузионна хематология в Ямбол се организира Лаборатория по СПИН с апарат АБОТ. Ръководител на ОЦТХ е д-р Веса Чавдарова, зав. лаборатория е д-р Гайдарска и лаборантка м.с. Мазникова.
Преди 5 години
На 19-та си сесия Общинският съвет – Ямбол предоставя на Центъра по спешна медицинска помощ помещенията на приемно отделение в Ямболската болница и сградата на бившата аптека (22.08.1997).
Д-р Коста Гинев е назначен за директор на Центъра за спешна медицинска помощ (1.10.1997).
СТО ГОДИНИ ЗДРАВНО ДЕЛО В БОЛЯРОВО
СТЕФАНА АЛЕКСИЕВА
Населението в село Пашакьой, след 1879 г. е предимно българско. От 1885г. селището е категоризирано от градски тип. От 1934 г. носи името Болярово.
От 1882 г. до 1900 г. Пашакьойският район се посещава от околийските лекари в Елхово: Н. А. Пистис, Димитру, а от 1887 г. до 1889 г. от тополовградските Иван Тодоров, Т. Полизондис, Теодоридис, Константин Капацули и В. Янопулос.
На тези инициативни и съзнателни лекари се дължи ранното имунизиране и ваксиниране против заразни болести още през 1881 г. и построяването на барака за холерно болни.
От 1892г. до 1994г. д-р Борис Яковлевич Шейнин /1859 – 1904/ разкрива в Пашакьой приют за сифилитично болни.
През 1902г. Пашакьойската санитарна околия се завежда от лекар. През 1904г. д-р Бърни Бончев изследва за пръв път в България зъбния статус на населението в района.
През 1909г. в новопостроената сграда на два етажа, със седем стаи и сутерен се настанява околийската амбулатория, аптеката, канцеларията и жилището на лекаря. Новият лекар Васил Сапунджиев /1880 – 1939/, след участието му в Илинденското въстание, се принуждава да емигрира в Болярово, където служи от 1909г. до 1914г. До 1921г. фелдшер е Асен Новачков, а Зав. амбулаторията е д-р Владимир Красовски. Седемнадесетте села, влизащи в състава на околията имат 20 000 души население. През следващите години в Болярово работят лекарите Данчо Манов, Антолов, Исмаил Абдулов, Михаил Гелман, Димитър Ковачев. Острозаразните болести се водят на учет, хранителните и питейни заведения се контролират.
Изпраща се материал за химическо и бактериологическо изследване, проби за малария. Назначават се хининари. През 1933г. и 1936г. смъртността от коремен тиф в село Мамарчево и в Болярово е 33.3 на хиляда жители.
Извършват се значителни оздравителни мероприятия: корекция на моста, модерно торище, водопровод, асфалтиране на площада и главната улица, 500- метров циментов канал, пресушава се седемкилометрова площ.
Обща смъртност – 18.6 на хиляда, /през 1925г. – 20.37 на хиляда/.
Детска смъртност през 1925г. – 148,4 на хиляда, през 1939г. – 55,0 на хиляда, през 1940г. – 41.7 на хиляда, раждаемост – 29.39 на хиляда жители.
От 1939г. здравният участък се завежда от д-р Николай Анчев, по-късно професор и ръководител на онкологичния институт в София.
Проучванията на демографската и икономическата характеристика на селищата от здравния участък, благоприятстват за изясняване на причините за санитарните неблагополучия – увеличаване на заразната заболеваемост и най-вече маларията.
През 1941г. помещенията на здравния дом се заемат от войскови поделения. Службата е без превоз, посещенията в съставните села стават пеш.
Заедно с военните власти се води борбата с маларията, а идващите от Беломорието бежанци са носители на болестта Денга.
През 1943г. д-р Николай Анчев обзавежда две стаи в здравния дом с легла за болни.Сериозен проблем са маларията и туберкулозата. В околните селища няма електричество, канализация, водопровод. Санитарно-благоустройствените проблеми не са решени. Д-р Анчев е мобилизиран. Зам.участъков лекар е д-р Владимир Красовски – вече пенсионер.
За годините след 1945г. нямаме проучване.
На 19.04.1983г. окръжната болница в Ямбол проведе научнопрактическа конференция “Проблеми на здравеопазването в Боляровска селищна система”, съгласно ПМС № 22 за Странджа-Сакар.
Медицинските специалисти, участвали в конференцията, представиха своите проучвания за демографското състояние и заболеваемостта на населението в Болярово и района, най-вече за годините от 1970г. до 1982г.
Като изказваме нашата благодарност към авторите на статиите, поместени в специалния “Том седми Научни трудове” на Ямболската болница, посочваме техните изводи от изследователската им дейност.
Населението на Болярово и района е с 20 населени места и 10 116 човека – 4% от населението на Ямболски окръг. Странджанско-Сакарски район включва Боляровската, Елховската и Тополовградската селищни системи. Елховски район включва 11 села с 26 811 човека и Тополовградски район – 12 села с 22 191 население. Всичко 46 селища с 59 118 човека.
Водещи отрасли в Боляровски район са селското стопанство, животновъдството и зърнопроизводството. Заетостта е 4 866 лица – 53% от трудоспособното население.
За подобряване на санитарно-хигиенното и противоепидемичното състояние на населението в град Болярово и района, д-р Иванка Иванова предлага Общинския народен съвет да проучи допълнителни водоизточници за селищата с недостиг на питейна вода, да се повиши взискателността по въпросите на санитарния контрол в промишлените предприятия, РПК, АПК, детските и учебни заведения, да се създаде по-добра организация на сметоизвозването, да се подобри здравната просвета.
Изводите на д-р Иванова са: заразната заболеваемост е по-ниска от тази в окръга – 2077%000 население срещу 7763%000 за окръг Ямбол. За 1982г. има незначителен подем на заболяване от вирусен хепатит и чревни инфекции. Пред ликвидиране в гр.Болярово са ехинококозата, говеждата тения. Въшливостта за 1982г. е 3.7%000, при 16.5%000 за окръга.
Д-р Пенка Колева прави следните изводи:
Общата заразна заболеваемост за селищната система през 1981г. е 188.88 на хиляда при обща заразна заболеваемост за Ямболски окръг 1458.7 на хиляда. Заболеваемостта от дизентерия е 11.11 на хиляда при 102.41 на хиляда за окръга. Заболеваемостта от ентероколити е 55.55 на хиляда срещу 233.49 на хиляда за окръга. Заболеваемостта от вирусен хепатит е също 55.55 на хиляда, а за окръга тя е 77.77 на хиляда жители.
През изминалите две години 1981-1982 в селищна система Болярово не са регистрирани заболявания от салмонела, токсична диспепсия, коклюш, морбили, епидемичен менингит, заушка, енцефалити, серозен менингит, ТБЦ, малария, антракс, тетанус и кримска хеморагична треска. Не са регистрирани болнични инфекции.
Д-р Николай Русев прави следните изводи:
За Боляровската селищна система чревната инфекциозна заболеваемост през наблюдаваните години е два-три пъти по-ниска от средната за окръга. Изведено на 100 000 жители от населението може да се сравнява с тази от Тополовградски район. Тези райони като че ли са “закътани” в двата края на окръга.
Ако се сравни общата чревна инфекциозна заболеваемост в Боляровската селищна система със тази само в селата от Ямболски район се вижда, че заболеваемостта също е сходна. Това потвърждава, че заболеваемостта в отделните райони не зависи само от географското разположение, а и от още ред социални, епидемиологични и други фактори.
Съобщението на д-р Димитър Семендиев, Грозданка Недялкова и д-р Дончо Тенев за разпространението на артериалната хипертония и на болковата форма на исхемичната болест на сърцето сред населението в гр.Болярово прави следните изводи:
- От общо прегледаните 647 човека при мъжете Артериалната хипертония е 8%, а при жените – 12.3%.
- Бъбречните хипертонии са сравнително ниски – 1.8 при мъжете и 3.4 при жените.
- Процентът на измененията в ЕКГ не е висок – 7.8% при мъжете и 10.3% при жените.
- Няма достоверна корелация между давност на Артериалната хипертония и ЕКГ изменения.
- Болковата форма на ИБС е в нормални граници – 4% за мъжете и 7% при жените.
Проучването за разпространението на артерилната хипертония, исхемичната болест на сърцето и сърдечните пороци в с.Срем – община Тополовград от д-р Иван Кичуков и д-р Й. Колев отбелязва следните изводи:
- Населението на с.Срем е застаряващо.
- Проучените сърдечносъдови заболявания в с.Срем са в границите на норматива за НРБ.
- От сърдечносъдови заболявания боледува предимно женското население.
- От Артериалните хипертонии делът на реналната хипертония е висок.
- Болните с ренална хипертония имат предимно церебрална симптоматика.
Резултатите и изводите за мястото и флуорографското изследване за своевременното откриване на белодробни заболявания в Боляровската селищна система, направени от д-р Слав Керемидчиев и д-р Д. Николов са следните:
- Сред населението на Болярово има значима скрита белодробна заболеваемост.
- Откритите от флуорографа белодробно болни се изследват и диспансеризират.
- Заделените суспектни за сърдечно заболяване болни не се диспансеризират отговорно и активно от ревмокардиологичните кабинети.
- С помощта на здравната мрежа и отделението за масови профилактични прегледи, хроничните неспецифични белодробни заболявания, значително се разкриха и бяха обработени и диспансеризирани /2030 на хиляда/, а в Ямболски окръг – 971 на хиляда.
За детската смъртност д-р Славка Неделчева счита, че най-честата причина за смъртта на децата са бронхопневмониите – 43 на хиляда /за страната 10.2 на хиляда/, на второ място вродените уродства и тежката недоносеност с усложнения 21 на хиляда /за Ямболски окръг 4 на хиляда, за страната – 3.2 на хиляда.
Констатирани са недостатъчен и ефективен патронаж и ниското образование и здравна култура на родителите.
Детска смъртност за 1973г. е 51.72 на хиляда, за 1979г. – 50.63 на хиляда, за 1980г. – 49.18 на хиляда, за 1982г. – 13.51 на хиляда, за 1922г. – 148.4 на хиляда жители.
Въпросът за безплодието в семействата на Болярово и района, наблюдаван от д-р Георги Славейков цели проучване на факторите: възраст на жената, продължителност на стерилитета, етиология на стерилитета, ефективност на терапията, състояние на мъжкия стерилитет, издирване на стерилните семейства, които през 1982г. са 8 в Болярово и 2 в селата.
Д-р Ст.Балабанов, д-р Н. Недков и д-р Й. Арабаджиев, наблюдавайки през годините 1978 – 1982 лекуваните 223 пострадали с травматични увреждания, намират, че най-често е черепномозъчната травма, следвани от уврежданията на долния крайник /21.2%/ и най-рядко гръбначномозъчните травми – 3.6%0.
Най-голям процент починали болни са при съчетаната травма. Водеща причина за смъртен изход при изолираните и съчетани травми е тежката черепно-мозъчна травма при усложненията й.
За намаляване на честотата на мозъчния инсулт в Боляровски район за периода 1978 – 1982 г. д-р Симеон Симеонов счита, че основните профилактични мероприятия трябва да бъдат насочени към лечението на мозъчната атеросклероза и артериална хипертония, диспансеризиране на всички хипертоници, непрекъснатото им лечение и наблюдение.
С мозъчен инсулт на ТЕЛК са освидетелствани през периода 1978 – 1982г. 22 болни.
За бъбречната заболеваемост сред жителите на град Болярово д-р Венцислав Пастърмаджиев проучва 647 души в трудоспособна възраст чрез анкетния метод. Получени са някои обезпокояващи резултати при млади хора /46%/, за които изследванията продължават.
Всичко това налага проучвания в насоки – питейна вода, хранителен режим, професионални фактори, наследственост и др.
Проф.Маламов, д-р К.Русев и д-р Ст.Стоянов разглеждат честотата и причините на изгарянията на хранопровода в Боляровски и Тополовградски райони по материали на Ямболската болница за периода 1950 – 1983г.
Осемнадесетте случая от 34 000 жители дава основание да се твърди, че изгарянията на хранопровода са тежки увреждания, изискващи продължително лечение. Пет пъти по-голяма заболеваемост има сред жителите на Боляровски район, изискващи повече нужди от медицински кадри. Най-честа причина за изгарянията са натриевата основа – 33.2%, следвани от сярната киселина – 16.7%, врялата вода – 16.7%, солната киселина и др.
Колективът специалисти, посочен по-горе заедно с д-р Грозданка Недялкова предлагат оториноларингологичната помощ в перспектива да стане етапно:
- Да се изнесе прием по желание на оториноларинголог 3 часа седмично в гр.Болярово.
- До 1990г. да се разкрие една длъжност оториноларинголог.
Д-р Памукова отдава по-ниският процент на рефракционите аномалии, открити при децата от Странджанско-Сакарския край със значително по-малката натовареност на учениците в учебната дейност и в извънучебните дейности.
Късогледството расте правопропорционално със възрастта и напредването в учебния процес.
Д-р Мария Ковачева предлага към новостроящото се училище в Болярово да се оборудва отделна стая с необходимия минимум апаратура и инструментариум – зрителна таблица, офталмоскоп, биомикроскоп и тономер и да се даде прием по желание три часа седмично на офталмолог от гр.Елхово.
Колектив уролози – лекари: д-р Г.Бъчваров, Г.Георгиев, П.Сулев, Г.Венков и Ц.Иванова предлагат всички болни с аденом на простатната жлеза, които не са оперирани, да бъдат диспансеризирани и наблюдавани. От 1333 жители на гр.Болярово са прегледани 57.9% и открити 15 /6%/ заболели. Болните в третия стадий да се насочват за оперативно лечение.
Бъбречнокаменната болест се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Населението не се явява на профилактични прегледи. Малък процент /22%/ от болните е с конкременти в бъбрека и уретера са оперирани /16.38% са болните с бъбречнокаменна болест.
Само 16.32% от болните са провеждали балнеолечение. Хигиеннодиетичен режим и медикаментозно лечение не се прилага.
Д-р Благослава Чобанова наблюдава в КВО – Ямбол 426 болни от Боляровски район. Анализирайки резултатите е видно, че населението на Боляровски район няма никаква особено утежнена дерматовенерологична заболеваемост, която да изисква особено заострено внимание. Заболяванията съответстват на географското разположение, живота, поминъка и социалната активност на хората.
В Боляровския район процесът на демографско стареене е много силно изразен. Относителният дял на населението с по-високите възрастови групи достига до 36% срещу 23.8% за селското население в страната за 1981г. /В някои селища достига до 60%/.
ИЗ ДАЛЕЧНИТЕ СПОМЕНИ НА ЕДИН ЛЕКАР
Д-Р СЛАВ КЕРЕМИДЧИЕВ,
дългогодишен завеждащ Пневмофтизиатрично отделение
След 7 години лекарска практика в с. Овчи кладенец, през 1960 г. постъпих в Тубдиспансера на град Ямбол, където работих непрекъснато до 1991 г. Имах щастието да служа под ръководството на завеждащите диспансера: д-р Въльо Косев, д-р Д. Митев, д-р Г. Дочев. Те имаха прецизна професионална подготовка, голяма обща култура, чувство за отговорност, хуманност и лекарско призвание. С голямо задоволство си спомням за колегите, с които работих в продължение на 30 години: д-р Басанова, д-р Генова, д-р Б. Георгиев, д-р Въндева, д-р Желев, д-р Бояджиева, д-р Радоев, д-р Димитров, д-р Петков, д-р К. Гърдев, д-р Коруджиева. Непрекъснато повишавахме квалификацията си, като развивахме теми и ги споделяхме на вътрешно-отделенски колоквиуми. При рязко намален състав лекарите покриваха визитации и амбулаторна дейност за сметка на свободното си време. Обслужването беше безотказно и денонощно.
С изминаването на годините остават само хубавите спомени. И при нас пращяха искри заради различни мнения или грешки, но ги решавахме вътре в отделението. Бил съм и рязък, даже груб, за което толкова съжалявам. Всички 62-ма от персонала бяхме задружни, уважавахме се помежду си. Не мога да забравя десетките общи или лични празници в трапезарията или чакалнята на тубдиспансера: уреждахме почерпки, скромни томболи, викторити, играехме хора, танцувахме. Тази атмосфера се стараехме да предаваме и на нашите болни, лежащи на 60-те легла в стационара. А на някои от тях се налагаше да лежат от 6 до 9 месеца, дори до 12 месеца, до обезбациляване и затваряне на каверните. Спомням си ежеседмичните вечерни беседи с болните, часовете за въпроси и отговори. Държал съм всеки болен да бъде запознат с днамиката на рентгеновата му находка, лабораторни данни, да участва активно в индивидуалния си лечебен процес. Не мога да забравя за уважнието, доверието и надеждата, която аз и колегите ми сме чувствали в очите и думите на лежащо болните. С тях сме провеждали малки забави за Бабин ден, 8-ми март и други, за да се почувстват като в домашна среда. Спомням си за бледните и потни лица на лекарите, прекарали нощта край легло на тежко болен. Бивал съм и огорчен – когато ме питат: Още дълго ли ще живее?
Всеки изписан от стационара болен се наблюдава с години от диспансерния му лекар и патронажна сестра, спазва режим на лечение и профилактика и това води до отлични резултати. От 1968 година в Годишника на МНЗ нашият окръг неизменно беше на първо, второ или трето място в България по ниска заболеваемост от туберкулоза: резултат от неуморна работа на лекари, медицински сестри и помощен персонал в диспансера. Висок беше авторитетът на амбулаторията и рентгеновия кабинет, с гордост си спомням за винаги точните изследвания в клинична лаболатория и за незаменимите лаборантки М. Бойкова и Рети Джалдети. В нашата кухня се готвеше най-вкусно – там беше уважаваната от цялата болница старша готвачка Иринка Данева. В нашата пералня всичко, дори и личното бельо на болните, се изпираше, дезинфектираше и гладеше идеално. Старшите медицински сестри Мародиева, Цоловска, Скибова, Върбицина и Анг. Димитрова организираха дейността на средния и помощен медицински персонал. Те бяха като майки на отделението. Всеотдайни бяха медицинските сестри Мария Вълчанова, Грънчарова, Добруджалиева, Колева, Мандажиева, Наскинова, Карагеоргиева, Тънкопишева и др., които под ръководството на д-р Генова и д-р Коруджиева ежегодно обхващаха с Манту и БЦЖ 4-5 хиляди деца и ученици. Качеството на тяхната работа беше прецизно и резултатите не закъсняха: децата, заболели от туберкулоза, се брояха на пръстите на една ръка.
Спомням си как се радвахме, когато подовете в отделението бяха застлани с линолеум и спря търкането на дъските с четки. Как изхвърлихме 30-те печки за горно горене и ги заменихме с нафтови, после – с акумулиращи. Какво облекчение беше за персонала инсталирането на бойлер, а после и на центрофуга в пералнята, поставянето на нафтова горелка, готварска печка и голям хладилник в кухнята, централно подаване на кислород до всички болнични стаи – всичко това: да се подобрят условията за лечение на болните.
Какво не бих дал да се върнат дните, в които провеждахме нашите екскурзии! Наемахме луксозен автобус и целият персонал (без дежурните) поемахме на път с предварително избран маршрут. Плащахме от наградите на отделението за отличните ни резултати в лечението и профилактиката. Храната – от нас. Пеехме, разказвахме анекдоти, рецитирахме. Когато на някоя полянка почивахме и хапвахме, Иринка ни поднасяше от прочутата си баница. Така посетихме Шумен, Рилски манастир, Варна, Балчик, Добрич, Сините камъни, Велинград, Ракитово, Благоевград, Враца, Вършец, Карлуково, Берковица, Люляците, пещерата Леденика. Много хора, танци, песни и смях имаше през вечерите в хотели или хижи. Може да звучи сантиментално, но за мен стиховете на Ран Босилек “ Бяла спретната къщурка с две липи отпред” просто покриват чувството, което ме свързва с Тубдиспансера и с хората, с които работихме през тези 31 години в него. Въпреки огорчението ми след пенсионирането ми от колеги, от които най-малко съм очаквал, няма да забравя тази “бяла спретната къщурка с две липи отпред”!
Сега ми стига това – да ме спре някой бивш болен, да ми стисне ръка и да ми каже някоя топла дума, да ми дойдат на гости познатите медицински сестри и да си спомним скъпи за нас събития през съвместната ни работа.
Времето не се връща, но остават спомени безценни.
15. юни 2002 г.
ШЕСTДЕСЕТ ГОДИНИ ТУБДИСПАНСЕР В ГРАД ЯМБОЛ
д-р ТАТЯНА ПЕТКОВА- началник Пневмофтизиатрично отделение
В условията на здравната реформа структурата на Пневмофтизиатричното отделение като леглови фонд и като персонал претърпя множество промени. При стартиране на реформата в отделението бяха разкрити 56 легла, които няколкократно бяха намалявани и днешният им брой е 36. Лекарският състав на отделението /зав. отделение-д-р Татяна Петкова , и ординатори : д-р Митко Димитров , д-р Васил Петков , д-р Ангелина Димитрова , д-р Павлина Коруджиева , д-р Петър Петров , д-р Мария Ангелова , д-р Милен Иванчев / бе разделен на лекари , работещи само в стационара /д-р Димитров , д-р Петков , д-р Димитрова и д-р Иванчев / и лекари , работещи в доболничната медицинска помощ /един градски кабинет-д-р Петров , един селски кабинет – д-р Ангелова , а в последствие-д-р Стефанова и един детски кабинет д-р Коруджиева /. От 01 юли-2000 год. д-р Петров и д-р Стефанова станаха семейни лекари, а д-р Коруджиева се пенсионира.От същата дата към Пневмофтизиатричното отделение функционира един кабинет по пулмофтизиатрия, който от 01-02-2001 год. е включен в състава на Медицинския център “Дианамед-2001” към Многопрофилна болница за активно лечение “ Св. Пантелеймон “. Към днешна дата лекарският състав на Пневмофтизиатричното отделение е следният: четирима лекари, от които двама със специалност пневмофтизиатрия и един бронхолог.Средният медицински персонал е от 9 медицински сестри със старша мед. сестра Иванка Димитрова и младшия медицински персонал е от 6 санитарки. В Пневмофтизиатричното отделение се лекуват болни с хронични неинфекциозни белодробни болести и всички форми на туберколоза / най-вече белодробна/. От м. ноември 2001 год. след закриването на Пневмофтизиатричното отделение в гр. Елхово, Пневмофтизиатричното отделение в гр. Ямбол остана единсвеното здравно заведение в Ямболска област, където се лекува тази особено опасна зараза. От 1995 год., когато средностатистически е бил най-нисък броят на новозаболелите случаи от туберкулоза непрекъснато расте: 1995 год. регистрирани нови случаи – 52, с 5 бацилоотделители, 1996 год.-новооткрити 49 с 8 бацилоотделители, 1997 год.новорегистрирани 55 със 17 бацилоотделителя, 1998 год.-новорегистрирани 81 с 33 бацилоносители, 1999 год. новорегистрирани 93 с 28 бацилоотделители , 2000 год. регистрирани 114 с 37 бацилоотделители и 2001 год. новорегистрирани 112 с 21 бацилоотделители.Общия брой регистрирани с активна форма на туберкулоза в края на 2001 год. е 360 души , което представлява болестността от туберкулоза. Общия брой бацилоотделители в края на 2001 год. е би 70 , което представлява 19,4 % от всички новооткрити болни. От тези данни е видно , че през последните години проблемът туберкулоза отново става актуален в медицинските среди. С решение № 236 на МС от 02-05-2000 год.бе утвърдена единна Национална програма за профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулозата в Република България за периода 2000 – 2003 год. В тази програма са залегнали целите, задачите, дейностите и стратегията на борбата с туберкулозата в национален мащаб.
КАБИНЕТ ПО ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Д-Р НАТАЛИЯ ДОБРЕВА
Началото на физикалната терапия и рехабилитация в град Ямбол датира от 1952 г, поставено от д-р Тр. Граматиков. От 1972 г. кабинет се открива и в Първа поликлиника.
С реформите в здравеопазването в България през 1999 г. започна разделяне на болничната от доболничната медицинска помощ. Преименувана в Амбулаторно поликлинично здравно заведение, Първа поликлиника от 2000 г. е регистрирана по Търговския закон като Диагностично-консултативен център 1. В ДКЦ1 има специализирани кабинети, в това число – и Кабинет по физикална терапия и рехабилитация. В него работят: д-р Наталия Добрева, специалист, и четири рехабилитаторки: Ив. Керанкова, Л. Гайдарова, Н. Илчева и Д. Хаджиева. Кабинетът обслужва населението на града и областта. Над 1200 пациента се обслужват в кабинета годишно.
Кабинетът е разположен на първия етаж в сградата на ДКЦ1. Обзаведен е съгласно всички изисквания за удобно и бързо обслужване на пазиентите и е съобразен с условията за техническа безопасност.
Кабинетът разполага със сектори за лечебна физкултура и сектор за електролечение и светлолечение. Салонът за лечебна физкултура е оборудван с разнообразни уреди и пособия за рехабилитация: шведска стена, табло ДЕЖ, клетка на Роше, уреди за натоварване на горни и долни крайници, масажен сектор, велоергометър и др. Секторът за електро и светлолечение разполага с пълна гама физиотерапевтични апарати, използвани в България: апарати за нискочестотна и високочестотна терапия, галваностат, бипулсатор, електростимулатор, интерферема, апарати за ниско и високочестотно импулсно магнитно поле, радар, апарат на Дарсонвал, ултразвуков апарат, кварц и солукс за светлолечение, инхалатор и др.
Физикалната терапия е неделима част от съвременното лечение на голям брой заболявания, както и за тяхната профилактика.
ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ
САМОСТОЯТЕЛНА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОЛИКЛИНИКА
Д-Р СТЕФКА ШИВАЧЕВА
Стоматолог – специалист
Първите зъболекари, установили са на практика в Ямбол, са Дража Кривошиева и Васил Бончев. Дража Кривошиева е родом от Ямбол и започва практика пред 1906 г., а Васил Бончев започва през 1911 г., след като завършва стоматологичен факултет в Киев.
По-късно – до 1945 година, в града се установяват постоянно, или за известно време, зъболекари, завършили в чужбина (главно във Франция и Русия): Криспин, Леви, Графова, Йордан Кънев, Драганов, Г. Текев, М. Текева, П. Керемидчиев, Попов, Кирил Иванов, Христо Дойнов, Георги Ненов, Господин Ненов и др. В този период зъболекарите са на частна практика.
Пез 1946 г. Христо Дойнов, Йордан Кънев и Христо Карабелов са назначени за зъболекари на Фонд “Здравна застраховка” и Фонд Обществено осигуряване. Те обслужват около 3000 – 3200 жители на града.
На 1.09.1946 г. към Ямболската поликлиника се разкрива секция с обособен държавен зъболекарски кабинет и зъболекар Христо Дойнов (1910 – 1984). На 3.05.1948 г. зъболекарски кабинет се разкрива и в болницата, където зъболекар е Георги Текев.
Работата на зъболечебния сектор се увеличава. Назначават се и зъболекарите Г. Ненов и Д. Ненов. През 1949 г. се оформя Зъболекарско отделение със завеждащ д-р Христо Дойнов. През същата година се открива и първият заводски кабинет в Тъкачна фабрика Тунджа и зъболекар Рене Бехар – Юлзари. През същата година се доставя оборудване, произведено в Казанлък. Зъболекарската дейност е предимно хирургическа, отчасти терапевтична. Не се прави протезиране.
За обществено зъболечение може да се говори едва след влизане в сила на Указа за безплатна медицинска помощ през 1951 г. Всички зъболекари са назначени в обществения сектор. Създава се и първият училищен кабинет със зъболекар д-р Жейна Косева.
На 19.02.1950 г. към Промкомбината в Ямбол се създава обществена Зъботехническа лаборатория с ръководител Диньо Господинов, в която работят Кирил Попов, Митко Марков, Николай Кривошиев, Никола Бъчваров, Георги Кривошиев, Георги Чобанов и Стефан Ненков. От 1954 г. лабораторията става филиал на Старозагорската лаборатория, а по-късно – звено в Ямболската болница.
Преименуваното Стоматологично отделение има нов завеждащ – д-р Хаим Юлзари, по-късно – д-р Господин Ненов, а от 1954 г. главен лекар на отделението става д-р Георги Георгиев. Назначени са зъболекарите д-р Мария Арабаджиева, д-р Мария Атанасова, д-р Любомир Карамфилов и д-р Петър Петров.
През 1962 г. отделението се обособява в Стоматологична поликлиника със специализирани отделения и кабинети по ортопедия, хирургия и детска терапия. Неин сектор от 1963 г. става Зъботехническата лаборатория. Главен лекар на поликлиниката до 1984 г. е д-р Г. Георгиев. Завеждащ Ортопедично отделение от 1964 до 1968 г. е д-р Христо Карабелов, а след него – -р Петър Петров. Ръководител на Зъботехническа лаборатория е Диньо Козарев. В лабораторията се прилага нов метод за изработване на неподвижни зъбни протези – моделно леене. Внедрява се и системата Адапта. Челният опит на зъботехниците е оценен и с грамота на организираното през 1927 г. от Министерството на народното здраве Национално съвещание по рационални методи на протезиране с домакин ОСП Ямбол. От този колектив израстват докторите по медицина д-р Георги Георгиев, д-р Косьо Атанасов и д-р Васил Цветков.
През 1971 г. Стоматологична поликлиника е настанена в нова сграда на ул. Д. Благоев 2. Стоматологично отделение към Втора поликлиника се разкрива на 6.11.1976 г. в кв. Каргон, а по-късно – и в кв. Аврен.
От 1.04.1984 до 1990 г. главен лекар на ОСП – Ямбол е д-р Стоян Стоянов Иванов. Обособява се Фабрично-заводско отделение със завеждащ д-р П. Пенчев, Поливалентно отделение със завеждащ д-р Красимира Трудолюбова и Специализирано отделение със завеждащ д-р Диньо Стоянов. От 1990 до 1998 г- главен лекар на Районната стоматологична поликлиника е д-р Кр. Трудолюбова, а д-р Юлияна Робева завежда Поливалентно отделение. От март 1998 до 2000 г. главен лекар на РСП е д-р Христо Атанасов Желев.
След 1989 г. започна промяна в модела на стоматологичната помощ. С Наредба № 5 от 1991 г. става възможно разкриването на частни кабинети и такива разкриват д-р Радка Алипиева, д-р Спасимир Газдов и др., така, че в края на 1998 г. са регистрирани 68 частни стоматологични кабинета.
В съответствие със Закона за лечебните заведения от 1999 г. на 7.02.2000 г. Общинският съвет – Ямбол преобразува РСП в Стоматологичен център № 1 – Ямбол ЕООД с управител д-р Христо Желев и предмет на дейност: специализирана извънболнична стоматологична помощ. Капиталът на дружеството е 43400 лв. Центърът има специализирани хирургичен, детски и терапевтичен кабинети. От 1.04.2002 г. Детският кабинет е закрит.
РЗОК сключва договори със стоматолозите (през 2000 г. те са вече 92 договора, а през 2002 г. са 97 договора при общо практикуващи 105 стоматолози). Стоматолозите, работещи по договор с РЗОК, са организирани в индивидуални практики за първична медицинска помощ, част от която се извършва в Стоматологичен център № 1. Стоматолозите в Ямболска област са: 82 – в Ямбол, 9 – в Елхово, 4 – в Стралджа, 1 – в Болярово, 1 – на граничен обект и 9 в община Тунджа. Разпределението по специалности е: 37-обща стоматология, 14-детска стоматология, 8 терапевти, 4 ортопеди, 4 ортодонти и 6 хирурзи. 34 стоматолози са без специалност.
Опитът и познанията им са гаранция за качествено зъболечение.
СПОМЕНИ
Д-Р СТАНКА ЦВЕТКОВА, СТОМАТОЛОГ-ОРТОДОНТ
Беше началото на далечната 1961 г. Със съпруга ми – д-р Христо Цветков – млади, ентусиазирани и пълни с енергия и знания, пристигнахме по разпределение в Ямбол. Бяхме назначени в два близки участъка – Инзово и мина Крумово. За седмица се запознахме с колегите от Ямболската поликлиника и след това започнахме самостоятелна работа.
Колко вълнение имаше в началото! Как се стараехме да извоюваме доверието на хората, да изградим авторитет като млади специалисти!
Мъдър е нашият народ, внимателен е.
Няма да забравя първия си пациент. Трябваше да сваля мост. С много старание и внимание се справих, а и бях обнадеждена с простите, но сърдечни думи: “Идвах при теб със съмнение, че си млада и неопитна, но излизам от кабинета доволен и уверен, че ще успееш да се оправиш” (не знаеше дори фамилията ми, защото до преди 2 години бях една от тях на полето през ваканциите). Това е необходимо: да те поощрят, да ти вдъхнат увереност. И така се изминаха 9 години.
От дистанцията на времето мога да направя равносметка и някои основни изводи.
Първо: този стаж, наречен селски, поливалентен, е една от най-добрите школи за израстване на специалиста. Работи се с определени хора, запознаваш се с тях, могат да се видат и положителните резултати, и грешките, и да се поучиш от тях. Условието е едно: да обичаш професията си и да работиш с удоволствие.
Второ: да обичаш хората.
Трето: голяма беше помощта от окръжната база. Редовно се провеждаха научни конференции с методисти от Стоматологичния факултет и колеги. Запознавахме се с най-новите насоки в развитието на професията.
Четвърто: работехме с голямо чувство за отговорност.
Спомням си пристигането на група методисти от министерството за проверка на училищното зъболечение. Отидоха първо в училището – да проверят на място. Останаха доволни, че децата са санирани, че в цялото училище няма дете с изваден или девитализиран постоянен зъб и попитали: “Кой ви направи пломбите?” Децата отговорили: “Леля Станка”. Идват в кабинета ми, без да ги очаквам или познавам, и питат: “Коя е леля Станка?” Казвам: “Аз съм”. “Ти нямаш ли фамилия?” Отговорих, че съм от тук, че хората така ме знаят. Разбрах, че останаха приятно изненадани от всичко.
От 1970 г. постъпихме в Окръжната стоматологична поликлиника. Взехме специалност и заработихме в нов колектив – по-голям, сплотен и ентусиазиран. Разкрита беше нова база, с модерна за времето си техника. То не бяха експерименти за интензификация на труда, новости в практиката, научни конференции и обмяна на опит в страната – но това е голяма тема, която заслужава много описване. Ще ми се да спомена отличията: ордени на труда и професионални отличия, с които бяха удостоени д-р Георгиев, д-р Иванов, д-р Петров и д-р Цветков а и много други зъболекари.
В колектива цареше атмосфера на приятелство и взаимопомощ. Работехме весело и задружно. Празниците чествахме заедно – с много веселие и смях. Често организирахме екскурзии. С благодарност и уважение изпращахме колеги, навършили пенсионна възраст. Романтични бяха летата на базата ни на черноморския бряг – четириместните палатки върху дървен под, още една – сервизна – с хладилник, газов котлон, маси и скамейки. Изреждахме се всички, при минимални разходи. Така се сплотявахме – благодарение на единството на колектива на стоматолозите и зъботехниците.
С умиление си спомням за изминалите 40 години. И до ден днешен, когато се срещаме, се радваме и общуваме като най-близки приятели.
СЪСТОЯНИЕ НА ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ
В УСЛОВИЯТА НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА
Д-Р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, НАЧАЛНИК
НА ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ
След узаконяването на профилирано отделение по гастроентерология от 15.06.1977 г. със стационарен и нозологичен статус, легловият фонд е за 50 болни. Броят на леглата сега е 22 и освен профилно болни в отделението се лекуват и болни със заболяванея на кръвотворната система (като втори профил). Приемат се пациенти със заболявания на дихателната и сърдечносъдовата система и на опорнодвигателния апарат. През отделението годишно преминават 1200 – 1300 болни – толкова, колкото и през други години, но тенденцията в общоболничен аспект е към намаляване на броя на пациентите, преминали през стационара. След разделянето на болничната от доболничната помощ, няма гастроентерологични кабинети и диспансер към несъществуващите поликлинични звена. От две години ендоскопската и ехоскопска дейност са отделени от Гастроентерологичното отделение и са към новосформирания Приемно-диагностичен комплекс. Нашето мнение е, че тази неразривно свързана със специалността ни дейност е в ущърб на специалността гастроентерология и е загуба както за диагностично-лечебната дейност, така и за обучението на желаещите да се утвърдят като специалисти – гастроентеролози лекари.
По идея на Началника на отделението д-р Димитров започна сформиране на диагностично звено към отделението. Отделението разполага със собствен ехограф за абдоминална ехоскория “Сименс”, доставен е и фиброезофагогастродуоденоскоп “Пентакс”, спомоществуватели ни уверяват, че ще бъде доставен и фиброколоноскоп от споменатата марка. Тогава може да се окаже, че отделението разполага с по-мощна ендоскопска апаратура, отколкото разполага болницата.
В отделението освен началникът, работят и двама ординатори – д-р Дуплев и д-р Яръмова, които имат придобити специалности по вътрешни болести и гастроентерология. Д-р Димитров има и специалност по клинична диагностика. Скромният лекарски колектив е с най-висока квалификация в цялата болница и единствен получи най-висока оценка при акредитацията за 5 години в края на 2000 година. Това е признание за професионализма и възможностите за лекарска изява, отговаряща на европейските стандарти.
Ендоскопската дейност се осъществява единствено от началника на отделението д-р Димитров, но със закупуването на нови уреди ще стане възможно овладяването на поне по една методика от двамата ординатори. Д-р Яръмова премина курс по обучение за ехоскопия и вече пълноценно се включва в тази дейност за стационарно болните в отделението. Д-р Димитров единствен в болницата изворшва лапароскопската диагностика и фиброколоноскопията. Само той е с възможности за инвазивна ендоскопска дейност, което е бъдещето на гастроентерологията. Поради икономически и кадрови възможности обучението в тази област е крайно затруднено – невъзможно скъпо, така че подготовката на такива специалисти дълги години ще бъде крайно ограничена. Липсват пари за обучение и закупуване на апаратура.
Новите изисквания към лекарите – гастроентеролози налагат своевременна реакция на нарастващата конкуренция в бранша от страна на Тракийския университет в Стара Загора. Това може да бъде преодоляно с обучение на собствен терен и последваща защита на сертификат в базата за квалификация в София. В близък план предстои разширяване на диагностичния комплекс, необходимостта от хоспитализация, консултация в болницата при оплаквания от болки в стомашночревния тракт и пациенти от извънболнична помощ, обърнали се към специалист – гастроентеролог.
Двегодишният период, в който отделението се раздели с диагностичния си център, се характеризира със следното:
година 1999 2002
Фиброезофагогастродуеденоскопии 360 310
Фибросигмоидоскопии 110 80
Фиброколоноскопии 18 32
Ректороманоскопии 50 70
Лапароскопии 5 7
Ехоскопии на корем 760 810.
При наличие на оформено диагностично звено, в условията на конкуренция в рамките на самата болница ще се увеличи и броят на проведените диагностични процедури и инвазии към тях, заради по-добрите профекионални и квалификационни възможности.
Вярвам, че желанието ни диагностичният център да се утвърди като областен и междуобластен по съвременна лечебнодиагностична гастроентерологична структура, ще се осъществи.
НАЧАЛО И РАЗВИТИЕ НА ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ
ОТ НЕГОВОТО СЪЗДАВАНЕ ДО МОЕТО ПЕНСИОНИРАНЕ – 1992 Г.
Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ПАСТЪРМАДЖИЕВ
Второ вътрешно отделение е профилирано и узаконено като гастроентерологично на 15.06.1977 г. със завеждащ д-р Пастърмаджиев, поради оформените преди това единствено от него специалности по вътрешни болести и гастроентерология. От 1965 г. същият е пръв завеждащ на новоразкрития тогава към Поликлиниката Гастроентерологичен кабинет, а от м. октомври 1972 г. титуляр на Второ вътрешно отделение поради преждевременната кончина на неговия дотогавашен завеждащ д-р Георги Данков.
Естествено началото бе трудно! Това се определяше от наличието по това време само на две вътрешни отделения при значително по-многобройно както градско, така и селско население на окръга, отколкото сега. Липсата на въведени при нас съвременни ендоскопски и ехографски методики и лекари специалисти, изцяло безплатното ни и неформално болнично лечение, водеше допълнително до хронична болнична леглова недостатъчност – главна причина за почти постоянно напрегнатата, на моменти стресова обстановка за работата на медицинския персонал.
Това естествено ни затрудняваше, но и до голяма степен амбицираше и тонизираше за внедряването на нови методики и изследвания, успоредно с подготовката на млади специалисти за работа с тях.
Всъщност първият ни голям “пробив” в това отношение бе закупеният в самия край на 1978 г. фиброгастродуоденоскоп тип “Олимпус” и с въведената в средата на 1979 г. от зав. отделението фиброгастродуоденоскопия.
В началото тя се извършваше в стаята за функционални изследвания към отделението, заедно с ректоскопиите, ректобиопсиите, стомашни и дуоденални сондирания, като твърде често същата бе помещение за спешно постъпили при нас болни. Едва през 1982 г. за фиброгастроскопско изследване ни се предостави нова голяма стая към сутерена на новопостроения за тогава Ортопедично-урологичен блок – т.е. мястото, където се намира и сега. Започна нейното съвестно обзавеждане с удобства и интериор. По-късно ни бе дадена в съседство с нея друга стая, използвана за самостоятелни ехоскопии на паренхимни коремни органи, поради новополучен от нашето министерство видозон “Сиам – 80”
През първото тримесечие на 1982 г. с отпуснати средства от ОНС – Ямбол закупихме фибросигмоидоскоп на фирмата “Олимпус”. Чрез него стана възможно отвоюването на трета стая, принадлежаща дотогава на съседното бактериологично отделение. Въведоха се фибросигмоидобиопсичните изследвания. Цяластното оформяне на тези стаи завърши, макар и с моного трудности. С това сградово и апаратурно към нашето отделение се оформи Диагностичен сектор, състоящ се от 3 кабинета за горна и долна ендоскопия с две чакални към тях. Неотклонно безценни съветници за интериора ни бяха изтъкнати наши приятели – архитекти и художници от града.
Така оформен, Диагностичният сектор бе тържествено открит от акад. Т. Ташев по време на проведените през м. октомври 1983 г. две регионални гастроконференции, организирани и осъществени от НИГХ – София. По-късно през същата година получихме от нашето министерство безвъзмездно втори фиброгастродуоденоскоп. През 1984 г. чрез прехвърляне от Клинична лаборатория се снабдихме с малко използван от тях, но почти напълно запазен флуоресцентен микроскоп на фирмата “Карл Цайс” – Йена. В края на същата година към дотогава съществуващата солидна апаратурна база прибавихме и нов модерен лапароскоп на фирмата “Олимпус”, закупен и подарен от Химически комбинат “Ямболен”. През 1985 г. пак от МНЗСГ се снабдихме по разпределение с нов по-съвременен ехограф “Техникер”. Дадена ни бе стая и оборудван кабинет по флуоресцентна микроскопия до отделението по хемодиализа.
В края на м. юни 1987 г. приключихме с оборудването и тържествено открихме два нови кабинета, допълнително пристроени към Детско отделение с обща чакалня към тях. Единият бе по цитодиагностика, а другият – за функционални изследвания на стомашен, дуоденален и жлъчен сок.
По-късно получихме заплатеният с валута по второ направление от АПК “Г. Димитров” трети най-осъвременен модел фиброгастродуоденоскоп. Снабдихме се и с нов светлинен микроскоп “Лубовал”, на фирмата “Карл Цайс” – Йена, който се използваше най-вече за цитологични изследвания.
В началото на 1988 г. с помощта на Експериментален завод “Д. Благоев” бе изработена капсула за тънкочревна биопсия и с нея бяха осъществени първите няколко подобни изследвания, правещи се дотогава само в някои софийски университетски клиники и в тази във Варна.
За тези наши успехи отделението ни бе признато като база за специализация на гастроентеролози първа степен – една от трите бази в цяла южна България на окръжно ниво. Така нашето отделение на ниво Окръжна болница бе единственото в страната с изграден диагностичен сектор, състоящ се от 6 спомагателни кабинета: за горна и долна ендоскопия, лапароскопия, ехография, флуоресцентна микроскопия, функционална и цитологична гастродиагностика, включително тънкочревна биопсия. Създадена бе отлична база за работещите при нас лекари и особено ендоскописти с оглед на сериозни научни и дисертационни разработки.
Именно по този повод на 28 и 29 октомври 1988 г. в Дома на науката и техниката в Ямбол бе проведена Първа национална конференция по гастроинтестинална ендоскопия в страната. В нея взеха участие всички водещи гастроентерологични клиники, начело със своите ръководители и водещи специалисти – професори, доценти и т.н. Не бяха малко и докладите за споделен собствен опит на редица гастроентеролози и ендоскописти, работещи в гастроинтестиналната ендоскопия на ниво окръжни болници. На сутрешното пленарно заседание на 28 октомври в присъствието на всички участници и гости д-р Пастърмаджиев изнесе един от основните доклади на конференцията на тема “Развитие и постижения на Гастроентерологично отделение – Ямбол в ендоскопски и диагностичен аспект”, онагледен с подробни диапозитиви, показващи ясно и категорично нашите безспорни успехи. Сборникът, обхавщащ изнесените над 80 доклада от колеги – гастроентеролози ендоскописти, както и гости хирурзи, рентгенолози и патоанатоми на гастроентерологична тематика, е отпечатан в отделен том, който е на разположение в болничната библиотека и в музея по история на медицината.
